Posted by: virtualrhetoric | септември 20, 2011

Ораторската треска – интересно представена

Един видеоклип за ораторската треска, притеснението, владеенето пред публика, как да не се страхуваш, притесняваш и как да успееш.

I Hate Public Speaking Song – Joyful Public Speaking

http://www.youtube.com/watch?v=1R6IVLwCCls

И. Мавродиева

Posted by: virtualrhetoric | юли 4, 2011

Блогосфера по реторика

Блогосфера по реторика

Вероятно след време може и да се говори и за такава блогосфера, макар и в по-малки размери, колкото и условно да звучи това в интернет.

Ето и линка към блога Възможности за бизнес комуникация

http://transmanag.wordpress.com/

 

И още един блог на  Тихомир Георгиев – Реторика  и образование

https://rhetorikaedu.wordpress.com/

 

Ivanka Mavrodeva

Студентите от магистърската програма по Реторика към Философски факултет на Софийския университет стартират четвърти блог.

Ето и линкове към предишните блогове

http://prhetoric.wordpress.com/ – Реторика и PR

https://virtualrhetoric.wordpress.com – Виртуална реторика –

http://rhetoricbg.wordpress.com/– Реторика

http://repofi.wordpress.com/ – Четвъртият блог е наречен Rhetoric, poetry, philosophy или съкратено с абривиатурата на английски език  repofi.

А ето и линк към сайт „Виртуална реторика“.

http://www.virtualrhetoric.com/virtualrhetoric.com/Welcome.html

Успех на студентите блогъри, онлайн редактори и дизайнери!

Иванка Мавродиева

Posted by: virtualrhetoric | декември 8, 2010

Човекът е мярка на всички неща

автор Капка Донева

Човекът е мяра на всички неща – този ренесансов принцип е част от големия механизъм за придвижването на човечеството към заветния идеал и прогрес. До ден-днешен не се е изтъркал от употреба и неговата сила спомага за осмислянето на изконни човешки ценности, както и за поставянето на значими граници, служещи за благото и напредъка у всеки един.

Известно е, че Човек обича да си угажда по възможно най-задоволителния начин. Прекрачвайки принципите, той дава поле на изява на своите слабости. По природа така сме си устроени – да надделява грешното в нас. Но изхождайки от максимата през Ренесанса, ние сме способни да управляваме собствените си навици, желания и страсти, дори собствената си съдба. Точно тогава се възражда и идеята, че Човек е ковач на собствената си съдба. В тези схващания можем да се опрем единствено на истината, че по това време Човек е възраждал сетивата си и сам на себе си е доказвал, че е център на  необятната Вселена. Това се дължи на факта, че предшестваща епоха на Ренесанса е било Средновековието, чийто образ е бил мрачен и потискащ. Прямо олицетворение на това време е била жестоката Инквизиция. Връщайки се в постмодерните времена, чиито рожби сме в момента, традициите и обичаите са намерили различен ареал, в който да покълне техният зародиш.

Времената се менят, следователно и нравите не остават безучастни към историята. Хората са тези, които прекрояват историята, а на места преправят и съшиват нейните неравности, за да спомогнат за по-доброто съжителстване на Земята. Предците ни са оставили заветни идеали, които само трябва да следваме неотлъчно, за да бъдем изведени към красотата на всичко, което ни заобикаля. Те са защитавали своите ценности и идеали в името на един общ – ДА ДАДАТ МЪДРОСТ И ВЕЛИЧИЕ НА СВОИТЕ СЛЕДОВНИЦИ. Неслучайно Декартовият принцип „мисля, следователно съществувам“ е основополагащ за епохата на Класицизма. Ако се проследят по една линейна ос най-важните епохи, сформирали човека като личност, битие и мироглед, то ще се стигне до извода, че предците ни са извървели труден и сложен път на трансформации, за да се открие пътят към днешните демократични общества. Епохата на Средновековието – където съществувал мрак, потисничество на човешките ценности, върлуващи една подир друга чумни епидемии и единствено зачитането на Бога и божественото са били на почит в европейската история на народите, но все пак Човекът е оцелял. След теократичните принципи стремглаво си проправя път епохата на Ренесанса и възраждащите се светли идеи и принципи за Човека и неговото място във Вселената. Тогава възтържествува античната калокагатия, което означава почитане на  идеала за хармонично съчетание на физическите (външните) и нравствените (душевните, вътрешните) достойнства на личността, съвършенството на човешката личност като идеал при възпитанието на Човека. Прочутата скица на Леонардо да Винчи, изобразяваща хармоничната фигура на гол мъж, вписан в центъра на окръжност, дава същността на ренесансовите идеи, а именно, че Човек е център на мирозданието. Получава се изместване на теоцентризма от антропоцентризма. Това е епоха на процъфтяване на културите и не случайно творци като Франческо Петрарка, Джовани Бокачо, Франсоа Рабле, Мигел де Сервантес, Шекспир са рожби на една от най-плодотворните епохи в западноевропейската литература. Следва епохата на Класицизма и ясно нормираните правила на абсолютичните тенденции в политиката. Това е времето на рационалистичните възгледи, на Краля Слънце Луи XIV и на бележития кардинал Дьо Ришельо, който спомага много за укрепването и прославата на националната култура. През епохата на Просвещението се доразвива Декартовият принцип, като тук разсъдъчното е повеля в недвусмислено заявеното мото: „Дръзвай да знаеш.“ Просвещението доразвива културните модели, оставени й в наследство от нейните предшественици – Ренесанс и Класицизъм, като доминираща черта на тази епоха е рационалният светоглед. Наименованието на епохата е калкирано на всички европейски езици и означава думата „светлина„. Световноизвестни имена през тази епоха, допринесли за развитието на културното и литературно наследство, са: Даниел Дефо, Джонатан Суифт, Шарл дьо Монтескьо, Франсоа Волтер, Дьони Дидро, Жан-Жак Русо, Йохан Волфанг Гьоте, Фридрих Шилер.

Posted by: virtualrhetoric | декември 8, 2010

Естетиката в Средновековието

автор Капка Донева

Естетиката (гр. aisthesis – сетивно възприятие) е наука за закономерностите на естетическото усвояване на света от Човека, за същностите и формите на творчеството според Законите на красотата. Естетиката се е зародила преди около 2500 год. пр.н.е. в епохата на робовладелското общество в Египет, Вавилония, Индия и Китай. Основните естетически категории са прекрасното и безобразното, възвишеното и долното, драматизма, трагичното и комичното, които се разкриват като своеобразна проява на естетическото усвояване на света във всяка област на общественото битие и на човешкия живот. Изкуството и художественото творчество влизат в предмета на Естетиката като негова съществена страна.

Значими средновековни философи са Тома от Аквино, Аврелий Августин, Боеций. Средновековието се отличава с открита враждебност към всичко земно и плътско, а Естетиката провъзгласила Бог за източник на всичко изящно и добро и за въплъщение на най-висшата красота. Средновековната естетика е мост от античния космологизъм към духовно ангажирания персонализъм, от тялото към лицето, от лицето към очите – към големите, всевиждащи очи на светците от иконите.

Зрялото Средновековие е период на Готиката – пищен синтез на Архитектура, Скулптура, Живопис. Готическата катедрала с небесната си целеустременост на многобройните си кули онагледява единението на вярващите с Бога.

Скулптурите имали обем, Живописта се преместила върху огромни стъклени витражи,които били пример за изяществото, за величието на Господа, за примамливостта на Рая и за вечния огън на Ада.

Представители:

I.Аврелий Августин – един от най- видните отци на християнската Църква, главен представител на християнския платонизъм, на латинската, западна християнска Църква. Наречен е „Доктор на милостта„, третия основател на християнската църква след Свети Петър и Свети Павел. Роден е през 354 г. в Африка. Изучавал реторика, литература, и т.н. Разсъждавал върху много проблеми – за степените на красотата, отделяйки нисшата, неабсолютната, частичната и преходната. В красотата св. Августин виждал цялостност, съчетание между части и тяло.

Определя Човека като единство на тялото и душата. Индивидът е преди всичко разумна душа, която разполага с тялото си като с инструмент. Оттук и статуса на Човека – той е посредник между царството на духа и царството на материята. Според „Доктора на милостта“ съществуват две човешки общности, две морални, а не политически образувания. Едната е Земното царство (civitas terrestri), а другата е Небесното царство (civitas coelestris). Така световната история е противопоставяне между земния и небесния град. Земният – създаден от любов към себе си, доведено до незачитане на Бога, а Духовният – създаден от любов към Него. Човек не знае предварително към кое общество ще се присъедини. Но Бог ще го спаси с любовта си, защото той обича всички свои праведни, молещи се и изповядващи се души.

Аврелий проповядва „Вярвай, за да разбираш„.

II.Боеций

Аниций Манлий Торкват Северин Боеций е роден в Рим през 480 г. Учи се в Атина и Александрия. Освен, че Боеций според Грабман е „Баща на схоластиката”, той се интересува също и от музиката, като я  класицифира на: космическа, човешка, инструментална. Под влиянието на Платон и Аристотел, а от части – на интерпретацията на тяхното научно дело, Боеций разграничава във философията две основни области: практическа и теоретическа.

Практическата философия обхваща:

1. науката за нравствеността;

2. науката за гражданските добродетели;

3. науката за държавата като институция.

Към тези области на практическата философия принадлежат дисциплините на тривиума – Граматиката, Реториката, Логиката.

В теоретичната филосовия се разграничават три главни области, които имат за предмет съответните родове на битието.

Теоретичната философия обхваща:

1. натурална философия – занимава се със сетивния свят. Тук се отнасят дисциплините на т.нар. квадривиум – Аритметиката, Геометрията, Астрономията, Музиката.

2. интелигибилна философия – изследва духовните обекти, свързани с телесната природа на индивида.

3. интелектибилна философия – занимава се с онези обекти, които са дадени извън материята, например Бог.

За Боеций изкуствата са въведение към изучаване на Философията.

III.Toма Аквински

Ангелския доктор“ или Тома Аквински е роден през 1225 г. в Неаполитанското княжество. След като учи в Монте Касино, той се посвещава на Доминиканския орден, въпреки намесата на родителите си, желаещи да го откъснат от средите на доминиканците. Целият си живот посвещава на тях, като със своето усърдие създава над 30 тома трудове. Лекциите му по теология се радват на небивал успех. Започва преподавателска работа във Франция и из цяла Италия. Канонизиран е от папа Йоан 22.

Самата философия на Св. Тома е немислима без позоваването й на Аристотеловата философия. Защитава основополагащата идея на християнството за Сътворението на света, който е в резултат на желанието и творческата воля на Бог – да създаде света за 6 дни. Всичко, което същестува, се отнася към една единствена първопричина – нашият свят е съвършен, понеже така е пожелал и го е направил Господ. Но разумът не е в състояние да достигне до Божествените истини, както догмите за въплъщението, за възкресението, за Страшния съд, за Чистилището и т.н.

Това го може само вярата. Ако Човек се чувства в безпътица и безизходица, тогава той се обръща към вярата. Бог е всичко, той е създател на света и човека чрез своя т.нар. активен интелект. Независимо, че Той е създател на всичко земно, злото също съществува, като то е зависимо от материалната причина. Причината за злото не може да се изолира напълно от доброто. Битието е безотносително и обективно основание (всеобща причина) за всичко съществуващо. Неговите атрибути са единството, доброто и истината.

В Естетиката на Св. Тома Аквински се преплитат два принципа – на йерархията и на формите, в посока висшата реалност на божествената безтелесност. Всичко, което съществува, образува йерархична стълбица според собственото си значение,. Отделните й стъпала са съответните форми на съществуващото. Във възходяща градация се представя като форма, свързана с материята, душата, ангелите и Бог. Светът е сложна йерархия, отделните стъпала на която притежават различна степен на съвършенство. Колкото по-нагоре се отива, толкова нещата стават по-съвършени и Човек се приближава все повече към чистото битие, неограничено от материята.

Тома Аквински разглежда красотата в три аспекта:

1. цялостна;

2. пропорционална ;

3. блестяща.

Философската система на Св. Тома е канонизирана и приета за официална програма на католицизма. Основното му съчинение става синоним на мъдрост и най-важното произведение на католическата религия.

IV.Бонавентура

В „За въвеждането на изкуството към теологията“ чрез символа на светлината, той класифицира изкуствата, обръщайки специално внимание на зрелищното изкуство – пеене, свирене, рисуване. Към изкуствата Бонавентура причислява и ковачеството, тъкачеството и т.н., тъй като те също създават красота.

ЗА СРЕДНОВЕКОВИЕТО СВЕТЛИНАТА Е ВОДЕЩ ЕСТЕТИЧЕСКИ СИМВОЛ.

Posted by: virtualrhetoric | декември 8, 2010

Капка Донева

Капка Донева

По образавание е юрист.

Проявява интерес към реториката като наука, както и като възможности за получаване на допълнителни знания и умения чрез тренинги и обогатяване на теоретичните познания.

Vir bonus, dicendi peritus

Блого Агора – Блогора – The Blogora.  The Rhetoric Society of America е създателят на този блог. Blogora – това вероятно е дума, създадена на принципа на комбиниране на две дума – едната е известно повече от 25 века, а другата – едва от десетилетие. Blog – само по себе си съкращение от web  и log и Agora – от гръцки άγορά . Виртуална агора.

Открих това название на блог, в който може да бъде открита много и полезна информация за реторика, аргументация, програми за обучение, полезни материали.

Интернет, блоговете, сайтове са място, където всеки посетител на мрежата, читател и потребител може да открие и ползва уеббазирана информация. Която е споделена от други, които се интересуват от тази тема. Или са институции като университети, библиотеки, учебни центрове, фондации. От древността до 21 век реториката се преподава и е реална практика, която най-често е назовавана ораторство, красноречие, ораторско изкуство. Разликите между античните оратори и тези през 21 век са видни и от двете илюстрации по-долу.

http://rsa.cwrl.utexas.edu/


В сайта могат да се открият много термини, например реторика на икономиката и дори реторика на религията са поставени заедно с политическа реторика . Термините   се обновяват. Ораторството има нови сфери на приложение и те се проучват от изследователите.

Иванка Мавродиева

Виктор Юго и речта му срещу кланетата в България!

Аз имам една речта – реч на М. Л. Кинг

Ресурси

http://blagorodnik.blog.bg/lifestyle/2008/11/28/quot-az-imam-edna-mechta-quot.259836

http://www.dw-world.de/popups/popup_imagegalleryimage//0,,3668066_gid_3668037_lang_11_page_1,00.html

Имам една мечта

http://vbox7.com/play:a876fbd4

Кенеди – встъпване в длъжност

Кенеди и тайните общества

НАТО

Ричард Никсън

Он-лайн речи

Ораторът Хитлер

Соломон Паси и НАТО

Сталин и победата над Германия

Posted by: virtualrhetoric | юли 13, 2010

Принципи при убеждаването

Принципи при убеждаването

Убеждаващата комуникация

Убеждаващата комуникация е почти неизбежен елемент на комуникацията като цяло, във всичките и форми. Според Доналд Робърдс повечето комуникации се произвеждат с намерението да се структурира някаква ситуация за някого другиго, да накарат този някого да действува, вярва или чувствува по определен начин. Тоест ние ежедневно извършваме десетки, ако не и повече, актове на убеждаваща комуникация, от формално-деловото си общуване до най-интимното, най-спонтанното.

Това означава, че умението да убеждаваме е определящо за качеството на всички видове комуникация, които са ни присъщи. Това умение е вродено за някои, освен това подлежи на развитие, на целенасочено усъвършенстване. За да се превърне убеждаващата комуникация в професионално занимание с подходящ резултат, задължителна е квалифицираната подготовка. Защото освен ежедневно занимание и рефлекс на всяко “социално животно”, каквото е човекът, убеждаването е изкуство и наука.

На първо място успешната убеждаваща комуникация се нуждае от ясна цел. Към повечето си действия ние поставяме изискването за функционалност. Така и убеждаването би било просто една хаотична емисия на човешка енергия, ако целта му не е дефинирана в определени граници. След като тя е конкретизирана, идва ред на същинската част от убеждаващия акт. Неговият успех зависи в изключително голяма степен от доброто познаване на аудиторията /или на отделния реципиент/. Какви са нейните нагласи, ценности, познания, опит, стереотипи, нужди, стремежи?  Комуникаторът не трябва да е просто предавател на сигнали, а да успява да се превъплати в ролята на “приемника”. Как реципиентът пречупва през призмата на своята социална и психологическа природа съобщението?

От това разбиране зависи успешният избор на аргументи, подходящата интонация, контекст – тези фактори трябва да са в такова съчетание, което да успее да пребори неизменния скептицизъм на всяка личност към убеждаващите опити. Важно е комуникативният акт да е доброволен, доброжелателен. Той трябва да остави у реципиента впечатлението за самостоятелен избор и за получена полза. Грубата, очевидна манипулация, за разлика от дискретната и умела такава, е опасен враг на успешния убеждаващ процес.

Да убедиш някого в нещо – това означава този някой да се откаже от част от досегашните си представи, за да освободи място за новата идея.

Прочети още…

Posted by: virtualrhetoric | юли 13, 2010

Езикова комуникация в бизнеса

І – Същност на процеса комуникация чрез словото

1. Етимология на термина

Етимология – първоначалното значение на създаване на думата.

а/ комуникация – дума от латински произход има две значения:

– съобщение, свръзка – най-често чрез пътищата;

– съобщаване, предаване на информационно известие.

б/ кореспонденция – размяна на писмена информация по общ предмет на дейност между двете страни ; съотговаряне.

2. Дефиниция

– комуникирането е двустранен процес, в който източникът и получателят на информация чрез словото общуват помежду си, оценяват се взаимно и си въздействат. Комуникацията е процес за предаване на информация. Предаваната информация трябва да бъде разбираема за получателя.

ІІ – Видове комуникации според формата на предаване на информация

1. Устна

– словесна комуникация – делови служебни разговори между партньори или между ръководители и изпълнителски кадри; професионални и делови целенасочени разговори по телефона; конференции, представяне на нова продукция, на нови произведения, структори, презентация, съпътствани с реклама.

2. Писмена

– бизнескореспонденция – тук изключителна роля има езиковата компетентност и правописната култура,  за да се създават документи с конкретно информационно съдържание.

3. Невербална комуникация

– съпътства устната, словесна комуникация; изразява се чрез мимиките и жестовете на участниците в разговора; външен вид на разговарящия; дистанцията и позата по време на диалога; интонацията на речта.

ІІІ – Основни цели на словесната комуникация в бизнеса

1. Обмен на информация; условия за извършване на съответните действия

2. Въздействие върху поведението и отношението на участниците в бизнеса: в процеса на общуването под формата на оценяване, разпореждане, мотивиране, офериране, реклама.

3. Изразяване и изясняване на взаимоотношения: склюване на сделка, подписване на договор, реализиране на партньорство и коректно сътрудничество в бизнеса.

ІV – Усъвършенстване на словесната комуникация в устна и писмената и форма

Важно условие за повишаване на ефективността от дейността на различните икономически и фирмени структори.

Older Posts »

Категории

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.